ПОЛИТИКАТА НА ДОБРОСЪСЕДСТВО: ИНСТРУМЕНТ ЗА СПРАВЯНЕ СЪС СЪСЕДСКИТЕ НАЦИОНАЛИЗМИ (БЪЛГАРСКИЯТ СЛУЧАЙ)
Гергана Тошева
Pages: 60-73
ABSTRACT - Настоящата статия изследва опита от Източното разширяване на Европейския съюз (ЕС) в областта на европеизацията на външната политика на страните-кандидатки чрез стимулиране на провеждането на политика на добросъседство през българския случай. Актуалността на изследването произлиза от европейската перспектива на държавите от Западните Балкани, която предполага пълноправно членство в ЕС при спазване на определени условия. В документа на Европейската комисия от пролетта на 2018 г. изрично се изтъква необходимостта от разрешаването на двустранните спорове между страните от региона. Подобно изискване е формулирано и спрямо страните от Централна и Източна Европа (СЦИЕ) в средата на 90-те години на 20 век. Целта на изследването е да провери дали България успява да изпълни четвъртия критерий за пълноправно членство, а именно да провежда систематична политика на добросъседство. Резултатът разполага с потенциал да допринесе за формулиране на отговор на въпроса „Съседските национализми – това ли е бъдещето на Балканите?”.
Темпоралната рамка на изследването е избрана въз основа на значимостта на началната и крайната дата за съвременното развитие на България. Началната дата на изследването е 10 ноември 1989 г., когато от власт е свален дългогодишният лидер на Българската комунистическа партия и държавата Тодор Живков. Краят на изследователския период е 10 декември 1999 г., когато страната получава покана за започване на преговори за присъединяване към ЕС на Европейския съвет в Хелзинки.
Keywords: добросъседство, Европейски съюз, Западни Балкани, национализъм, разширяване
